Колач со компот од праски за попладневно пиење кафе

Дефинитивно не влегува во категорија „диетален“, но е вкусен и освежува. А и излегуваат многу парчиња.

Тој што сака благо на секакви начини, знае за што зборувам.😁

И така , ми се уврти во глава таа идеја, нема бегање. Ми се јадеше раванија, но надвор едно топло време... некако ми беше тежок колач за во лето. Прегледувајки ги рецептите, ја видов оваа: 

• 
   4 јајца
• 1 чаша шеќер
• 1 чаша брашно
• 125гр путер
• 1 ванилин шеќер
• плодови од компот (праски или кајсии) 

Рерната се загрева на 180 степени. За тоа време во округла тава со дијаметар 28см се става путерот и се растопува. Одозгора се редат парчињато овошје од компотот. Со миксер се матат јајцата и шеќерот додека шеќерот комплетно се стопи. Потоа постепено со лажица се додават брашното со ванилин шеќерот. Смесата се истура во тавата врз овошјето и се пече додека леко порумени. Колачот се остава да се излади во тавата, во која е испечен. Потоа се вади и се прелива со сокот од компотот.

Рецептот е от блогот [ Аз готвя ], но не се отвара. 

Неколку години чував отпечатена копија на рецептот и не бев воодушевена. Мислев дека ќе испадне млитав. Нема да се крене, бидејки нема прашок за пециво. Има премногу путер, сирупот е малку....Веројатно рецептот е згрешен и секој пат се откажував.

Не знам како се нашла во кујна конзерва компот од праски, но веќе беше тука и требаше да се искористи.  

Во секој случај после повеќе проби колачот најмногу ми се допаѓа со следните измени:

80гр. путер намерсто 125гр.

Конзерва компот, над 800гр ( најмногу му се допаѓа Подравка компот од праски)

Со праски е повкусно одколку со кајсии, овошјето треба да биде без лушпата и да биде исечено на кругови, за да е потенко. Така се собира овошјето од една конзерва во тавата. Во спротивно требат две.

Течноста од компотот обично е малку и правам шербет. За една тава од 28см дополнително ставам една чаша 200мл вода, околу 50 гр шеќер и малку лимонов сок (ако има) во сирупот од компотот. Одкако ќе зоврие, се прави бела пена по ѕидовите на тенџерчето. Од како ќе се изгуби пената, го тргам шербетот од рингла и со лажица полека поливам површината на колачот додека го упие целиот сируп. Покривам со фолија и ставам во фрижидер да се излади убаво. Потоа сечам на коцки, тријаголници - кој какви форми и големини сака и може да се почне со јадење. 

Поубаво изгледа превртен, но обично не ми се занимава.  

На сликата врз колачот има сладолед Страчатела.😎 

Вкупно: околу 200 денари 

Немам навика да купувам компоти. И не сум спремала од дете, кога компотите, џемот и сите видови на зимници беа задолжителен репертоар за време на летните месеци. Сеуште се сеќавам дека 6 лажици шеќер идат на голема тегла за да може компотот убаво да се заслади, притоа човек да не падне во шок од благото. 😄

Сеќавањата од детството ме потсетија на тоа како живеевме пред нашите „заостанати“ земји да се отворат кон западната мода. Луѓето одеа на пазар со текстилни кеси или плетени мрежи, киселото млеко се купуваше во стаклени тегли со алуминиумски капачиња, беше навистина кисело, а не јогурт, и по 3-4 дена во фрижидер скиснување уште повеќе. Сепак, киселото млеко беше задолжително за медицинскиот персонал, оние кои работат во опасни средини или работат ноќна работа. Стаклените шишиња мораше да се вратат во продавницата и да се рециклираат од фабриките, а не да се фрлаат во контејнери. Зимницата беше скоро задолжителна летна активност. Конзервирана храна не се купуваше освен ако не стануваше збор за риба во сос од домати или одреден тип на конзерва месен нарезок кој беше многу популарен во Бугарија и се викаше Русенско варено. Една од моите баби правеше такво чудо и го ставаше во тегли за зимата.

Еден наш обид со зимница беше Тазе ќопоолу.

Се сеќавате на басната за мравката и штурецот - музичар, нели? Или ќе подготвите храна за студените месеци, или ќе седите гладни.

Се разбира, во денешно време, кога имаме пристап до храна од целиот свет и има сè во продавниците, помалку од нас сакаат да го поминат своето време на тоа.

Во наредните месеци, покрај рецептите, ќе ви покажам и некои идеи што дојдоа како резултат на моето учество во проектот „Иднина без пластика“ на Бугарското училиште „Здравеј“ во Скопје.

Сладкиш с компот от праскови за следобедно кафе

Определено не е диетичен, но е вкусен и освежителен. Освен това излизат доста парчета.

Който обича сладко във всякакви форми, знае за какво говоря.😁

И така, като ми се завърти в главата тази идея, няма мърдане. Ядеше ми се реване, обаче едно топлоооо...реването ми е тежко за лятото. Преглеждайки рецепти, попаднах на тази: 

• 
   4 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. брашно
• 125гр масло
• 1 ванилия
• плодове от компот (праскови или кайсии) 

Фурната се загрява на 180 градуса. През това време в кръгла тава с диаметър 28см се слага маслото и се разтопява. Отгоре се нареждат плодовете от компота. С миксер се разбиват яйцата и захарта, докато се стопи захарта. Постепенно с лъжица се прибавят и смесените брашно и ванилия, докато сместта се бърка с миксера. Изсипва се върху плодовете и се пече, докато леко поруменее отгоре. Сладкиша се оставя да се охлади в тавата, в която е изпечен. След това се изважда и се сиропира със сока от компота.

Рецептата е от блога [ Аз готвя ], но към днешна дата не се отваря. 

Няколко години имах отпечатно копие на рецептата и нещо не бях въодушевена. Мислех си, че ще излезе нещо лигаво. Изобщо няма да се надуе, защото няма набухвател. Много масло има, малко е сиропа... Сигурно беше грешна рецептата и всеки път се отказвах. 

Не знам и по какъв повод консерва компот от праскови се е намерила в кухнята, но вече беше тук, така че трябваше да се използва. 

Все пак, след повече проби, сладкишът ми е най-вкусен със следните промени:

 80гр. масло вместо 125гр.

Консерва компот над 800гр 

С праскови е по-вкусно, плодовете трябва да са без кожите и трябва да са нарязани на кръгове, за да се събере една консерва в тавата. Ако се не са нарявани плодовете, ще отидат две консерви. 

Течността от компота ми се вижда малко и обикновено правя още толкова захарен сироп. За една тава 28см допълнително слагам една чаша 200мл вода, около 50 гр захар и малко лимонов сок (ако има) в сиропа от компота. След като заври, след малко се образува бяла пяна покрай стените на тенджерката. Като се изгуби пяната, го махам от котлона и с лъжица поливам по малко по повърхността на сладиша, докато попие целия сок. Покривам с фолио и оставям в хладилника да се охлади добре. След това нарязвам на ромбове и е готово. 

По-красиво изглежда обърнат, но обикновено не ми се занимава да го вадя и да го обръщам.  

На снимката върху сладкиша има сладолед Страчатела.😎 

Общо: около 6 лева 

Нямам навик да купувам компоти. А и не съм правила от дете, когато компоти, сладка и всякакви зимнини бяха задължителен репертоар през летните месеци. Още помня, че на един голям буркан отиват 6 лъжици захар, за да е хубаво подсладен после компота, но и човек да не изпада в шок от сладко. 😄

Спомените от детството ме подсетиха как живеехме преди нашите "изостанали" държави да се отворят за западните моди. На пазар се ходеше с текстилни торби или с плетени мрежи, киселото мляко се купуваше в стъклени буркани с алуминиеви капачки, беше наистина кисело и след 3-4 дни в хладилника се вкисваше. Но пък беше задължително за медицински персонал, на работещи във вредни среди или работещи нощен труд. Стъклените бутилки задължително се връщаха в магазина и се рециклираха от фабриките, а не се хвърляха в контейнери. Зимнината беше почти задължително летно занимание. Консерви не се купуваха, освен ако не беше риба с доматен сос или русенско варено. Едната ми баба правеше такова чудо и го слагаше в буркани за зимата. 

Един подобен наш опит беше Пресно кьопоолу.

Сещате се за баснята за мравката и щуреца-музикант, нали? Или ще си приготвиш храна за студените месеци, или ще си седиш гладен. 

Разбира се, в днешно време, когато имаме достъп до храни от цял свят и има всичко в магазините, по-малко от нас искат да отделят от времето си за това. 

В следващите месеци освен рецептите, ще ви покажа и някои от идеите, които дойдоха като резултат от участието ми в проекта "Бъдеще без пласмаса" на Българското съботно-неделно училище "Здравей" в Скопие. 

Враќање на работа - две салати со наут за ручек

     По неколку месеци работа од дома, без вежбање  и со јадење глупости, стресни ситуации, човек скоро и не посветува внимание на сопственото здравје. Тука те наболува, таму нешто те боцкало, ништо, ќе помине.

Но започнуваат да се трупат килограми, да ти биде тешко и да се осеќаш тешко и непријатно. 

Колку и апликации да симнеш на телефон и на компјутер, нештата не се случуват ако не се земеш во раце и почнеш да работиш на своето здравје и да внимаваш.

Враќајки се во канцеларија бев приморана да посветувам малку повеќе време на храната. 

    Важно е поради неколку причини:

• Контролираш што јадеш - клетките во нашите тела растат, се размножуваат секоја секунда. Нашите тела се обновуваат и затоа ги користат градежните блокови на храната што ја добиваат, т.е. коja ja внесуваме. Ако ги храниме со ѓубре, не можеме да очекуваме да имаме здрави, функционални клетки и организам. Темата е огромна и секако има многу мислења на оваа тема. Постот е лично мислење и јас не ангажирам никого со тоа. Секој треба сам да се заинтересира, да собира информации и да носи свои заклучоци.
• Имаш план и не мислиш по цел ден што ти се јаде. Го намалуваш стресот. Не доручкувам пред работа. Не можам да стана и да јадам. Ми треба време да се рассонам. Ако немам план, околу 10 веќе мислам што ми се јаде и концентрацијата ми паѓа. Истото се случва и околу 2.30 попладне. 
• Прашање на средства е. Да, поевтино е да си припремиш храна дома, одколку да купуваш. Не е ни толку тешко. Да, тоа бара планирање и малку поинакво купување на намирници, но вреди. И со тек на време, станува многу побрзо. Тука во Скопје да нарачате сендвич, салата или пица на работа ве чини најмалку 100-150 денари. Покасно ќе се сакате  нешто слатко. Повеќето автомати не враќаат кусур. Ако немате ситни, барате кај колегите и накрај завршувате со неколку наполитанки, некои грицки во фиока. А знаејки дека се тамум тешко дека ќе останат до крај на денот. И тогаш се чувствувате непријатно и тешко.
• Јадеш  разновидна храна. 
• Фрлаш помалку отпадоци и користиш помалку пластика. Сите нарачки со храна доаѓаат во амбалажа за еднократна употреба. Таа се користи за многу кратко време, и прашање е дали повеќето од нив може да се рециклираат и дали воопшто се рециклираат.

    Непријатност е што носиш дополнителен багаж до канцеларијата и враќаш празни кутии. А, понекогаш ги забораваш на работа.😊

    Најлесно за ручек е салата. Во последно време ми излегуваат многу салати од наут на Инстаграм и решив да пробам. Фотографиите се секогаш многу примамливи, но понекогаш рецептите бараат премногу производи, ми изгледаат чудно и не ми се допаѓаат.

Оваа рецепта беше едноставна - като грчка салата с наут 😀 од Instagram профилот на Nourishing- Loaded Greek Chickpea Chopped Salad

 

Продукти 

• 1 среден домат, исецкан на парчиња
• 1 краставица, исецкана на полукругови
• 1 зелена пиперка 
• 1/4 глава чрвен кромид
• 1/2 конзерва исцеден, измиен наут
• околу 50гр кравјо сирење
• маслинки Каламата на око
• За дресинг:
  маслиново масло, јаболков оцет, сол, суво оригано

Би сакала да дадам точни количини за дресингот, но не сум по точните мерки. Да кажеме дека дресингот е дотеран "уметнички" на око 😂.

Та, се се става во танир, се зачинува и салатата е готова.

Втората салата со наут исто е од интернет, но не паметам од каде. Цела конзерва наут ми е многу за едно јадење и со комбинирање на состојките, може да се уклопи во планирање на ручек на работа за три дена.

Продукти

• Наут
• Црвен грав (вкупно околу 100гр)
• мала конзерва туна
• 3-4 листа марула
• 1/4глава чрвен кромид
• 5-6 маслинки
• За дресинга: маслиново масло, јаболков оцет, сол, малку бибер

Се се меша и се зачинува.

Никаква филозофија! Доколку имате уште грав, може и него да го направите на салата за третиот ден.😎

Во зависност од сезона, двете салати испаѓаат ококу 300 денари.  

Времето за приготвување исто е релативно. Може да се припремат од вечер, со тоа што зачините се стават во посебна мала тегличка и се додадат пред јадење.

Вечер салатата ми е спремна за 5 минути, наутро - за 15. 😅 Убаво што е докажана релативноста на времето, ама до толку ...  

Пријатен ручек!

Връщане на работа - две салати с нахут за обяд

    След няколко месеца работа от къщи, никакви тренировки и ядене на глупости и заради стресни ситуации, човек почти не обръща толкова внимание на собственото си хранене и здраве. Тук те заболяло, там нещо те боцкало...нищо, ще мине. 

Но започват и да се трупат килограми, да ти е тежко и да се чувстваш тежко и неприятно. 

Колкото и апликации да свалиш на телефона и на компютъра, нещата не се получават, ако действително не се вземеш в ръце.

Връщайки се на работа в офиса, се наложи да посвещaвам малко повече време на храната. 

    

Важно е поради няколко причини:

• Контролираш какво ядеш - клетките в нашите тела растат, размножават се всяка секунда. Нашите тела регенерират и за това използват градивни елементи от храната, която получават,т.е. която ние ядем. Ако ги храним с боклуци, не можем да очакваме, че ще имаме здрави, функционални клетки и организъм. Темата е огромна и разбира се, има много мнения по въпроса. Постът е лично мнение и не ангажирам никой с него. Всеки трябва да се интересува, да събира информация и сам да прави заключенията си. 
• Имаш план и не мислиш по цял ден какво ти се яде. Намаляваш стреса. Не закусвам преди работа. Не мога да стана и да ям. Трябва ми време. Ако нямам план, около 10 вече мисля какво ми се яде и концентрацията ми намалява. Същото се случва и около 2.30 следобед. 
• Въпрос на средства е. Да, по-евтино е да си приготвиш храна вкъщи, отколкото да купуваш. Нито е толкова трудоемко. Да, изисква планиране и малко по-различно пазаруване, но си струва. А с течение на времето, става и доста по-бързо. Може би в България е по-евтино, но тук в Скопие да си поръчаш сандвич, салата или пица на работа ти струва поне 100-150 денари. После ти се прияжда и нещо сладичко. Повечето вендинг машини не връщат ресто. Ако нямаш дребни, започва едно търсене по офиса дали някой има. Накрая си пускаш 3-4 вафли, може би соленки и като знаеш, че имаш в шкафчето, едно по едно изяждаш всичко. И после ти е криво и тежко.
• Ядеш по-разнообразна храна. 
• Правиш по-малко отпадъци  и използваш по-малко пластмаса. Всички поръчки с храна идват с еднократни опаковки. Използват се много кратко време, а под въпрос е дали по-голямата част от тях се рециклират и дали изобщо стигат до рециклиране.

    Неудобството е, че носиш допълнителен багаж към офиса и дрънкаш празни съдове и кутии на връщане. И понякога си ги забравяш на работа.😊

    Най-лесно е салата. В последно време ми излизат доста салати с нахут в Instagram и реших да пробвам.  Снимките винаги са много примамливи, но понякога рецептите изискват прекалено много продукти, изглеждат ми странни и не ми са по вкуса.

Тази рецепта беше проста - като гръцка салата с нахут 😀 от Instagram профила на Nourishing- Loaded Greek Chickpea Chopped Salad

 

Продукти 

• 1 среден домат, нарязан на парчета
• 1 краставица, нарязана на полукръгове
• 1 зелена чушка на лентички
• 1/4 глава червен лук
• 1/2 консерва изцеден, измит и подсушен нахут
• около 50гр краве сирене
• маслини Каламата на око
• За дресинга:
  зехтин, ябълков оцет, сол, сух риган

Бих искала да кажа точни количества за дресинга, както в рецептата, която използвах, но не ме бива в точните мерки. Да кажем, че дресинга е "артистично" докаран на око 😂.

Та, всичко се смесва, слагат се подправките и салатата е готова.

Втората салата с нахут също е някъде от интернет, но не си спомням от къде. Цяла консерва нахут ми е много за едно ядене и с комбиниране на продуктите може да се покрият три дни от планирането на храна за на работа.

Продукти

• Нахут
• Червен боб (двете общо около 100гр)
• малка консерва риба тон
• 3-4 листа марула
• 1/4глава червен лук
• 5-6 маслини
• За дресинга: зехтин, лимонов сок, сол и малко черен пипер

Всичко се смесва и салатата е готова.

Никаква философия! Ако все още имате половин консерва червен фасул, можете и него да го направите на салата за третия ден.😎

В зависимост от сезона двете салати излизат около 10 лева. 

Времето за приготвяне също е много относително. Може да се приготвят от вечер, като подправките се сложат в отделен съд и се добавят преди ядене. 

Вечер салатата ми се получава за 5 минути, сутрин за 15. 😅 Хубаво, че научно е доказана относителността на времето, обаче чак толкова...  

Приятен обяд!

Дојде време и за споро готвење :)

     Одамна мислам дали slow cooker ќе ми врши работа. Идејата практично вечерата сама да се спрема многу ми се допаѓа во последно време. Читав во форумите и во блогот на  Пеп-чо, кој пратам со години и многу ми се свиѓа. 

    

    Работата е што некои од уредите кои сум сакала да си купам, потоа се покажали како непотребни и имало со што помало, пообично и поежтино да ги заменам. Други, како  уредот за варење на пареа, машината за кафе Vivax со термо чаша (мачката е стандарден додаток на се во кујна) 😂и блендерот со шише ги користам стално, но за нив во некоја наредна прилика. 

Каде ќе го чувам, колку место ќе зафаќа, дали нема да е поредната непотребна ствар во кујна?  

    Во периодот на првите карантини минатата многу луѓе се научија да прават леб, кифли, паста и слични одземашти многу време тестенини. Да не се лажеме - аромата на топол леб е неодолива!

 

    Со претходните карантини го прескокнав масовното печење лебови зошто веќе го бев поминала пред неколку години. Затоа правев импровизиран домашен офис со дел за чај, во повторен неуспешен обид да го оставам кафето. 😀

Треба да  кажам дека кој не работел од дома со три деца и домашен миленик, нема видено ништо. Целата ситуација е уште попредизвикувачка од кога ќе се вклучат камери и цело одделение ти е во соба, а работата ти е на телефон и на мејл, наставата е на смени онлјан и мачката бара маж. 😵  

За капак и едното ти дете тера курс хемотерапија ( помеѓу играњето LOL и CS). Издржа херојски со минимални несакани ефекти. Се надеваме дека во иднина се ќе биде во ред иако човек никогаш не знае што го чека.

И така, со повторното зголемување на бројките на позитивни Covid-19 тестови, повторно треба да дремеме дома ( разбирај, да се пазиме и да внимаваме во убаво сончево време, кога децата, а и возрасните треба да бидат надвор заради многу други здравствени придобивки) . 

Затоа  по многу размислување дали ми треба или не такво чудо како slow cooker, решив дека идам и го купувам.

Сега или никогаш!

Вчера, нарамила торба за пазарење САМО за едно пакување пилешки стек и кило кромид(😁аха, друг пат ) со мојата пријателка Кате тргнавме во дождот ( кога инаку ) до продавница. Натоваривме се прилично и на каса го купив уредот во прашање - Adler .

Одиме си ние со кутијата, довдот си врне ама не кој му е гајле!  Важното е дека од денес јадењето ќе се готви само. 😎😂 

 

Распакувањето не помина без набљудувач.

Самиот уред е тежок заради керамичкиот сад. Собира 6,5 литри. Сеуште немам осет колку е тоа во споредба со нормалните тенџериња во кои готвам и тоа се одрази на количината на сол која ставив.

Рецептот, кој го избрав за тест е овој:

Пилешки парчиња со печурки во сос од кромидод блогот на Пеп-чо  ( во варијанта за slow cooker)

1кг кромид, исецкан на полумесеци

350гр печурки

1 кг пилешки стек исечен на 2см дебели ленти

100мл вода ( требаше да биде да е 70мл пиво со 30мл вода)

мајчина душица, хималајска сол, бибер

Пиво заборавив да земам, а со тоа што продавниците затварат во 7 навечер заради полицискиот час и не ми се излегуваше повторно. 

Наредив се во керамичкиот сад во редот кромид - печурки - месо - зачини, го наместив тајмерот, подесив времето за готвење на 5 часа со идејата да биде готово наредното утро в 7.30, за да не се занимавам цел ден со тоа во недела. 

Тајмер е многу практична работа. Подесуваш се од вечерта и наутро се е спремно. Но изумив за аромите.  😁 Си го отвараш прозорот и те мава една магична арома на запржен кромид... рано по сабајлечки...Неделна идила!  

Долго се борив со мирисот на кромид, но не издржав и станав во 7 во недела, отворив пошироко прозорот и за зафатив со доспремање на ручекот. Месото беше сварено одлично, сосот беше токму колку треба. Убавина! Претпоставувам дека може и со батаци, но не ми се допаѓа пилешката кожа и жилите од пилетп во манџата. Готовото јадење може да се запече дополнително во рерна во истиот керамички сад. 

*Белешки - кромидот треба да е многу тенко исецкан и зачините треба да бидат повеќе. Керамичкиот сад беше на пола полн. Претпоставувам дека една лажица сол ќе беше перфектно.

Едниот гарнир е домашно пире од компири, другиот - тазе испечен леб со квасец за мацкање во сосот. Сигурно може да се измисли и нешто покреативно, но кога човек е поспан, не му иде креативата. 😊

Вкупно намирници: околу 500 денари

Време: околу 30 минути за припрема, 4 часа за готвење во slow cooker

 Со лебот и пирето ручекот испаѓа околу 600 денари, 6-8 порции.

Дойде времето и за бавно готвене :)

    Отдавна си мисля дали ще ми върши работа slow cooker. Идеята вечерята практично сама да се готви много ми харесва в последно време. Гледах темите във форумите и блога на Пеп-чо, който следя отдавна и много харесвам. 

    

    Работата е, че някои от уредите, които съм искала да си купя, впоследствие са се оказали ненужни и е имало с какво по-малко, по-просто или по-евтино да ги заменя. Други, като уреда за варене на пара, кафеварката Vivax с термо чаша (котката е стандартна добавка на всичко в кухнята😂) и блендера със шише използвам постоянно, но за тях друг път. Къде ще го съхранявам, колко място ще заема, дали няма да е поредната глупост в кухнята?

    В периода на първите карантини миналата година много хора се научиха да правят хляб, кифли, паста и подобни време-изискващи тестени вкусотии. Да не се лъжем - аромата на топъл хляб е неустоим! 

    При предишните карантини прескочих масовото печене на хлябове, защото минах този период преди няколко години. Затова пък правих импровизиран домашен офис с кът за чай, неуспешно опитвайки се за пореден път да оставя кафето. 😀

Трябва да кажа, че който не е работил от къщи с три деца и домашно животно, не е видял нищо. Цялата ситуация е още по-предизвикателна след като се включат камерите и цял клас ти е в стаята, работата ти е основно на телефона и по мейла, училището е на смени онлайн и котката е разгонена. 

За капак и едното ти дете кара курс химиотерапия ( между играенето на LOL и CS). Издържа геройски, с минимални странични ефекти. Надяваме се в бъдеще всичко да е наред и да не се повтаря, въпреки че човек никога не знае какво го чака.

И така, пак бройките положителни Covid-19 тестове тръгнаха нагоре и пак трябва да дремем вкъщи ( разбрирай, да се пазим и да внимаваме в хубаво слънчево време, когато децата, а и възрастните трябва да са навън заради много други здравословни причини) . 

Затова след много размишления трябва ли ми или не такова чудо като slow cooker, реших че отивам и купувам. 

Сега или никога!

Вчера, нарамила торба за пазаруване САМО за едни пилешки гърди и кило лук (😁аха, друг път ) с приятелката ми Кате тръгнахме в дъжда ( кога иначе) до супермаркета. Натоварихме се прилично и на каса купих въпросния уред - Adler .

Вървим си ние, вали си, но на кой му пука! Важното е че от днес яденето ще се готви само. 😎😂 

 

Отварянето не мина без наблюдател.

Самият уред е тежък заради керамичния съд. 

Вместимостта на съда е 6,5литра. Все още нямам усет колко е това в сравнение с тенджерите ми за готвене и се отрази на количеството сол, което сложих.

Рецептата, която избрах за тест е тази:

Пилешки хапки с гъби в лучен сос от блога на Пеп-чо  ( с модификацията за slow cooker)

1кг лук, нарязан на полумесеци

350гр гъби на филийки

1 кг пилешки гърди на 2см дебели ленти

100мл вода ( трябваше да е 70мл бира с 30мл вода)

мащерка, хималайска сол, черен пипер

Бира забравих да взема, а след като магазините затварят в 7 вечер заради полицеския час, не ми се излизаше пак. 

Всичко в съда в реда лук-гъби-месо-подправки, включих таймера и настроих времето за готвене на 5 часа с идеята всичко да е готово сутринта в 7.30, за да не се занимавам през деня. 

Таймер си е много практична работа. Пускаш вечерта таймера, уреда се включва, когато трябва и всичко е готово сутринта. Обаче пропуснах момента с ароматите. 😁 Отваряш си прозореца и те удря един аромат на запържен лук...рано сутрин...Неделна идилия!  

Дълго се борих с миризмата на лук, но не издържах и станах в 7 сутринта в неделя, отворих прозореца по-широко и се заех с останалото за обяд. Месото беше сварено много добре, сосът беше точно колкото трябва. Красота направо! Предполагам, че става и с бутчета, но не ми харесва пилешка кожа и жилите от пилето в манджата. Може всичко да се запече допълнително във фурната в керамичния съд. 

*Лични бележки - лука трябва да е много тънко нарязан и солта и пипера трябва да са повече. 

Керамичният съд беше пълен на половина. Предполагам, че с 1с.л. сол щеше да е перфектно.  

Едната гарнитура е домашно картофено пюре, другата - пресно изпечен хляб с квас за топене в соса. Сигурно може да се измисли и нещо по-креативно, обаче като му се спи на човек, трудно да е креативен. 😊

Общо продукти: около 15 лева

Време за приготвяне: около 30 минути за подготовка, 4 часа за готвене 

С хляба и картофеното пюре в промишлено количество обяда излиза около 20 лева, 6-8 порции.

 

Кокосови бонбони со чоколадо

Како што започна целата работа со вируси и карантин, то беше готвење, спремање, печење, сликање - храна од сите страни. Со враќањето на работа се намалија и слики,видеа, а и желбата за спремање. Главно зошто треба време за да готвиш дома. 
Но има и еден друг момент. Се враќаме кон секојдневното "не знам што да јадам на работа". Факт е дека поголемиот дел од денот сме во канцелација или со работни обврски, а не планираме што ќе јадеме, и тоа одзема многу од нашето  внимание и ефикасност.

 Уште полоша е желбата за кафе и нешто благичко околу 2 попладне. 

Во една од утринските емисии видов еден рецепт кој многу ми се допадна Поминаа скоро два месеци пред да го пробам.

200гр кокосово брашно
200гр изладени урми
1ч.л. цимет
100гр црно чоколадо 85%
3 с.л. кокосово масло

Бидејки помина доста време, не ми текнуваше кое како се меша и накрај испадна импровизација.

Урмите, кокосовото брашно и маслото пуштив во сецко. Полесно е во кујнски робот заради количините, но кој што има, се снаоѓа.
Најстариот син нареди хартиени корпи во формата за кафини и потоа со лажица и сила ја стави смесата во корпите на висина околу 1см, пола сантиметар под работ на корпата, за да има место за чоколадото. Ставивме формите да се изладат во фрижидер за еден час, а потоа дополнивме со растопено на пареа чоколадо и повторно во фрижидер на ладење

Изгледаа некако празни и ставивме сушени брусници и гоџи бери.

Дефинитивно после неколку дена се посочни и повкусни.
Вториот обид беше со повеќе путер. Направив топчиња с големина на орев и ги овалав во какао.

Испадна прекрасна ужина со попладневно кафе и навистина вкусен десерт, кој може да се припреми во најразлични комбинации.

Има неколку моменти на кои треба да се пази. По можност да не брза и да чита точно инструкциите ( за разлика од мене) 

На почеток - проверете дали урмите се исчистени од семките пред да ги ставите во сецкото, а не потоа :) Урмите треба да бидат и оладени, не сушени.

Црното чоколадо треба да е со колку може поголема содржина на какао и е повкусно од млечното.

Повеќе путер е подобро..

Испаѓаат 16 форми за мъфини, а топчиња - околу 40 со големина на орев.

Вкупно околу 300 денари.

Кокосови бонбони с шоколад

Откакто започна цялата работа с вируси и седене вкъщи, то не беше готвене, месене и каквото още се сетите свързано с храна. С връщането на работа снимките и клиповете намаляха и всичко се връща както преди. Главно защото си трябва време, за да готвиш вкъщи.
Но има и един друг момент. Връщаме се към всекидневното "не знам какво да ям на работа". Факт е, че по-голямата част от деня сме на работа, а не планираме какво ще ядем, отнема доста от нашето внимание и ефективност.

 По-лошото обаче е желанието за кафе и нещо сладко около 2 часа. 

В едно от сутрешните забавни предавания видях една рецепта, която много ми хареса. Минаха почти два месеца преди да я пробвам.

200гр кокосови стърготини
200гр свежи фурми
1ч.л. канела
100гр черен шоколад 85%
3 с.л. кокосово масло

Понеже мина доста време, не си спомнях кое как се смесва и накрая излезе импровизация.
Фурмите, кокосовите стърготини и маслото смесих в чопер. По-лесно щеше да е в кухненски робот заради количествата, но каквото има, това е.
Най-големият син нареди хартиени форми във формата за мъфини и след това хубаво натъпка тестото вътре, за да не се разпада, на височина половин сантиметър под горния ръб на формата. Сложихме в хладилника за един час, а след това допълнихме с разтопения на водна пара и смесен с малко масло черен шоколад и отново в хладилника, за да се охлади шоколада.
Изглеждаха ми някак празни отгоре и слошихме сушени боровинки и годжи бери.

Определено, след няколко дни са по-влажни и по-вкусни.
Вторият опит беше с повече масло. Сладките оформих като топчета и овалях в какао.

Станаха чудесна следобедна закуска със следобедното кафе и наистина са вкусен десерт, който може да се приготви в различни комбинации.

Има няколко момента, за които човек трябва да внимава. По възможност да не бърза и да чете точно указанията (за разлика от мен).

Като начало - фурмите не са изчистени от костилките и трябва да се изчистят преди да се сложат в чопъра, не след това. :)  Освен това фурмите трябва да са охладени, не изсушени. 

Черен шоколад с колкото в възможно по-голямо съдържание на какао определено е по-подходящ от млечния.

Повече масло е по-добре.

Излизат 16 форми за мъфини, а топчета - около 40 с големина на орех.

Около 10-12 лева.

Постен сладкиш със смокини

Не мога да дам никакъв друг коментар за този сладкиш, освен „ТРЯБВА да го опитате“. Изглежда обикновен, но вкусът е наповторим.

Необходими продукти:

• 2 ч.ч. брашно
• 1 ч.ч.вода
• 1 ч.ч.пудра захар
• 1 ч.ч. олио
• 1 к.л сода бикарбонат
• 6-7 зрели смокини от слатко
• 100 гр. орехи

В по-голям съд с помощта на лъжица се смесват всички съставки. Прибавят се и ситно нарязаните смокини и орехи. Всичко се разбърква добре и се изсипва в тава. Пече се  20 минути на 200 градуса. След като се изпече и охлади, се нарязва на парчета и се поръсва с пудра захар.
Добър апетит !

Общо:4 лева

Рецепт на Васка Мобиак 

Време за мазане на филии

Нали знаете как понякога ни се яде нещоооо, но да не е манджа. Понякога и не знаете какъв сандвич да си приготвите за на работа или за училище на децата.

От друга страна периодите "аааа, ама аз т'ва не го ям" просто ми скъсват нервите.

Затова като алтернативна комбинация идват разядките.

Едната е дип с орехи (от една от моите любими страници Гответе с мен), а другото е вариант на Хтипити салата, който прави моята приятелка Кате. Разбира се, намазани върху домашен хляб.

Понеже сега има да се заредят празник след празник, рецептите са подходящи и за посрещане на гости.

Ето и рецептите, които използвам.

Дип с орехи

Необходими продукти

300гр. безсолна извара 

150гр. прясно счукани орехи

2-3 с.л. кисело мляко

малко зехтин, малко хималайска сол и черен пипер

Орехите се счукват на ситно. Прибавят се другите продукти и се разбърква добре. Може да се прибави още малко кисело мляко, ако сместа е много гъста.
Пробвала съм и със смляни орехи, но някак сместа ми се видя по-тежка.

Вариант на Хтипити салата

Необходими продукти

300гр. безсолна извара 

1 зелена чушка
1/2 зелена люта чушка
1 скилидка чесън

2-3 с.л. кисело мляко
малко зехтин, малко хималайска сол и черен пипер

Който обича да реже на ситно зеленчуци - да нареже на много ситно чушките и чесъна. Който като мен не иска да се занимава с това, спокойно може да ги пусне в чопъра. След това чушките се разбъркват с останалите продукти и готово.

Двете разядки излизат най-много 10 лева в зависимост дали имате вкъщи орехи и печени чушки или трябва да купувате. 

Не знам за вас, но печените червени чушки от буркан не ми са особено любими. Обаче обичам Македонска салата без значение дали с печени или с пресни чушки, краве, козе или бито сирене. Затова тази есен един ден в печене на 20 кг червени чушки, белене, пакетиране и замръзване  и чистене на печката, но си заслужаваше.
Скоро ядох и нещо много многу вкусно с печени чушки, което ще споделя с вас след празниците.😀

Добър апетит!

Време за мачкање лебчиња

Нели знаете како понекогаш ни се јаде нештоооо, но да не е манџа. Понекогаш и не знаете каков сендвич да си припремите за на работа или за во школо за децата.
Од друга страна периодите „ааа, ама ја тоа не го јадам“ ми ги кинат нервите.

Затоа како алтернатива доаѓаат премазите.

Едниот е дип со ореви (од една од моите омилени страни Гответе с мен), а другиот е варијанта на Хтипити салата, ко го прави мојата пријателка Кате. Се разбира, намачкани брз домашен леб. 

Бидејки периодов ќе се заредат слави и празници, рецептите може да се искористат и за гости. 

Еве и кои рецепти користам.

Дип со ореви

Потребни продукти

300гр. безсолна урда 

150гр. тазе искршени ореви

2-3 лажици кисело млеко

малку маслиново масло, малку хималајска сол и црн бибер

Оревите се кршат на ситно. Се додават другите продукти и се промешува добро се. Може да се додаде уште малку кисело млеко ако смесата е многу густа,
Пробала суми со мелени ореви, но некако смесата испаѓа потешка.

Варијант на Хтипити салата

Потребни продукти

300гр. безсолна урда

1 зелена пиперка
1/2 зелена лута пиперка
1 чешне лук

2-3 лажици кисело млеко
малку маслиново масло, малку хималајска сол и црн бибер

Кој сака да сецка на ситно зеленчуци - да исецка пиперките и лукот. Кој како мене не сака баш да се замара со тоа , нека ги пушти на сецко. Потоа пиперките се промешуват добро со останатите продукти и готово.

Двата премази коштаат најмногу 300 денари во зависност дали имате дома печени пиперки и ореви или треба да купувате. 

Не знам за вас, но печените пиперки од тегла не ми се посебно омилени. Но сакам  Македонска салата не битно со печени или со свежи пиперки, кравјо, козјо или биено сирење.
Затоа оваа есен поминав еден ден во печење, лупење и пакување на пиперки и чистење на рерната, но вредеше.
Наскоро јадев и нешто многу  многу  вкусно со печени пиперки, што ќе споделам со вас по празниците.😀

Добар апетит!

Пиле по гръцки

Първо си спомням тази рецепта приготвена от стринка ми. В годините преди кризата слагаха топено сирене, което след това беше заменено от обикновено, леко обезсолено сирене и приготвяне за специални случаи.

Рецептата е съвсем проста, но е много вкусна.Оставя място за импровизации.

Продукти

Пилешки бутчета, цяло пиле или пилешки гърди

Масло -1/4 до 1/2 пакетче

Кисело мляко - 1 кофичка,може и 2

Топено сирене (около 200 гр.) или меко краве сирене тип Дунавия (300-400гр.)

Чубрица

Сол, черен пипер

Пилешкото се нарежда в йенска тенджера, слагат се киселото мляко, сиренето, подправки, масло отгоре и се пече в затворена тенджера час-час и половина на 200 градуса, докато хване хубаво препечена коричка.

Няма нищо сложно!

Аз не съм точно по бутчетата, затова слагам пилешки гърди или филе. Малко по-сухо е и носи на повече масло.

Върви със зелена салата, Мимоза, салата от пресен спанак, Ризлинг и печени ябълки с мед и сухи плодове за десерт. :)

Общо: около 10-15 лева

Пилешко по грчки

Овој рецепт го памтам приготвен од стрина ми. Во годините пред кризата ставаа топено сирење, кое потоа беше заменето од кравјо безсолно сирење и припремано за специјални пригоди. 

Рецептот е многу лесен, но многу вкусен. Останува место и за импровизации. 

Потредни состојки

• Пилешки батаци, цело пиле или пилешки стекови
• Путер -1/4 до 1/2 пакување
• Кисело млеко - 1 канче,може и 2
• Топено сирење (околу 200 гр.) или меко кравјо сирење (300-400гр.)
• Чубрица
• Сол, црн бибер

Пилешкото се реди во стаклена јена тава, се стават киселото млеко, сирење, зачини, одозгора путер и се пече во затворена тава на 200 степени час - час и половина, додека добие убава потпечена кора.

Ништо комплицирано!

Јас не сум баш по батаците и затоа ставам стек кој е посув и бара повеќе путер. 

Иде со зелена салата, Мимоза, салата од свеж спанаќ, Ризлинг и печени јаболки со мед и суво овошје за десерт. :)

Вкупно: 300-450 денари

Пилешко со свежа буковка

Печурките ни се омилено јадење и особено во постите,бидејки и јас и сопругот постиме,многу често ги конзумираме. Но за децата спремам и оброци со месо. Овој рецепт го спремав на двапати во двете варијанти. Не остана ништо од двете ако е тоа мерило за вкусно.

Потребни состојки:

• 400 гр. свежи печурки буковка
• 500 гр. пилешко месо
• 1 главица кромид
• 1 морков
• 200 гр. кашкавал
• 200 мл. павлака
• сол
• мешан зачин
• црн пипер
• маслиново масло
• прилог салата

Пилешкото месо најпрво се вари, да омекне убаво или ако е со коска, да се исчисти од коските. Главицата кромид ситно се сецка и заедно со изренданиот морков се пропржува со 2 с.л маслиново масло. Потоа се додаваат печурките исецкани и кратко се пропржува. Се додава пилешкото исецкано на помали парчиња, се додава и павлаката и се зачинува по вкус со сол, црн пипер и мешан зачин. Сето тоа убаво промешано се истура во тава, се ренда одозгора кашкавалот и се пече во рерна околу 20 минути, колку да се запече кашкавалот.
Како прилог може било каква салата - ние одбравме марула со ротквици и младо кромидче.
Пријатен апетит !

Вкупно: околу 270 денари

Пилешко с пресна гъба кладница

Гъбите ни са любимо ястие, особено по време на постите. Понеже и аз, и съпругът ми постим, много често консумираме гъби, докато за децата приготвям ястия с месо. Приготвям тази рецепта два пъти в два варианта. Не остана нищо, което за мен си е мярка за вкусно приготвено ядене.

Необходими съставки:

• 400 гр. пресни гъби кладници
• 500 гр. пилешко месо
• 1 глава кромид лук
• 1 морков
• 200 гр. кашкавал
• 200 мл. готварска сметана
• сол
• смес подправки
• черен пипер
• зехтин

Първо пилешкото место трябва да се свари и да омекне хубаво или ако е с кост, да се изчисти от костите. Главата лук се нарязва на ситно и заедно с настъргания морков се запържва с 2 с.л зехтин. След това се прибавят нарязаните на ленти гъби и всичко се задушава за няколко минути. После се слага пилешкото, нарязано на ситно, сметаната и подправките. Всичко се разбърква добре и се изсипва в тава. Отгоре се настъргва кашкавал и се пече във фурна около 20 минути, колкото да се запече кашкавала.
Като гарнитура може да се използва салата - ние избрахме марула с репички и пресен лук.
Добър апетит !

Общо: около 9 лева

Домашни бургери

Преди няколко дни си говорихме за сандвичи и кой какви обича. Затова решихме да направим домашни сандвичи.

И ето нашата версия.

Продуктите са по желание.
Стандартният състав е:

• свинско бон филе, печено на скара и нарязано на тънки ленти
• кисели краставички -4, нарязани на тънки ленти
• домашен тартар сос
• червена пиперка - няколко тънки кръга 
• кромид лук - 1/2 глава, нарязана на много тънки кръгове
• домат - няколко кръга
• марула - по един лист за всеки сандвич
• кашкавал - нарязан на тънко

За по-малките деца направихме с бон филе, краставица и кашкавал.

Вариантът с кюфте не е сред предпочитаните заради качеството на каймата.

Ето и работния процес - препечени половинки от хлебче и всичко останало нареждаме както ни харесва. :)

Приятен апетит!

Домашни бургери

Пред некој ден разговаравме за сендвичи и кој какви сака. Затоа одлучивме да направиме домашни сендвичи.

Еве ја и нашата верзија.

Продуктите се по желба.
Стандардниот состав е:

• свинска кртина, печена на скара и исецкана на тенки ленти
• кисели краставички -4, исецкани на тенки ленти
• домашен тартар сос
• црвена пиперка - неколку тенки кругови 
• кромид - 1/2 глава, исецкана на тенки кругови
• домат - по еден круг за секој сендвич
• марула - по еден лист за секој сендвич
• кашкавал - исецкан на тънко

За помалите деца направивме со месо, краставица и кашкавал.

Опцијата со ќофте не е меѓу омилените заради квалитетот на меленото месо.

Еве го и работниот процес - препечени половинки лепче и се останато редиме како ни се свиѓа. :)

Пријатен апетит!

Паста со пченка

Една од моите омилени рецепти за паста, коja пред многу години ми ја покажа татко ми.

Потребните продукти се:

500 гр. паста њоки, број45 или 46 ( ние ги викаме полжави) 

200гр пченка

2 чешниња лук

1 кафена чаша маслиново масло

1 ч.л. сув босилок

100гр. сирење Грана Падано ( или потврд крави кашкавал)

Ньоките се варат во солена вода според упатството, се исцедуват и се измиват со ладна вода. Во тенџере се загрева маслиновото масло и чешнињата лук. Откако малку ќе се запржи лукот и ќе си ја пушти аромата, се става пченката, малку сол и сувиот босилок. По неколку минути се додаваат њоките и се промешува многу добро, за да се наполни пастата со пченка. 

По кратко промешување, пастата е готова.

Се става во длабок танир, се нарасува со неколку капки маслиново масло и сирење, односно кашкавал.

Ако има свеж босилок, тогаш тој не се става со пченката, а накрај исецкан ситно.

Вкупно: околу 150 денари за 4-5 порции.

Тоа е јаглеходратно јадење, кое најдобро се комбинира со салата марула, ротквици и краставици или зекла салата. Заситува доста, но е добро да се јаде за ручек, за да има време да се истроши енергијата. 

Паста с царевица

Една от моите любими рецепти за паста, която преди много години ми показа баща ми.

Необходимите продукти са:

500 гр. паста ньоки, номер 45 или 46 ( ние ги казваме охлюви) 

200гр царевица

2 скилидки чесън

1 кафяна чаша зехтин

1 ч.л. сух босилек

100гр. сирене Грана Падано ( или по-твърд крави кашкавал)

Ньоките се сварявят в подсолена вода според упътването, изцеждат се и се измиват със студена вода. В тенджера се загрява зехтина и смачканите скилидки чесън, леко се запържват,за да пуснат аромат и се прибавя  царевицата. Подправя се с малко сол и босилека. След няколко минути се слагат ньоките и се разбърква добре, така че зърната царевица да влязат в пастата.

След няколко минути разбъркване, пастата е готова. 

Слага се в купа и се наръсва със сирене или кашкавал. Отгоре се напръскват с няколко капки зехтин.

Ако има пресен босилек, той се слага накрая вместо сухия, нарязан съвсем ситно.

Общо: около 4,50лв. за 4-5 порции.

Това е въглехидратно ястие, което най-добре е да се комбинира със салата марула с репички, краставици или зелева салата. Доста засища, но като е добър вариант за обяд, за да има време да се изразходва енергията.

Рулца от тиквички

Днес ще ви представя една особено интересна и вкусна рецепта, приготвяна за домашни празненства. По правило празничната маса трябва да бъде хубава, богата и да изглежда добре. Аз винаги имам различни ястия и обичам да експериментирам. Тези вкусни рулца може да се приготвят за всякакъв случай -  за закуска с приятели или за домашните. Дозата е по желание, но тук ще запиша единичната доза с една тиквичка.
Сега не е сезона на тивичките и са малко по-скъпи, но си заслужава да се пробва тази рецепта и извън сезона.
Необходими продукти:

• 1 тиквичка
• 50 гр. извара
• 20 гр. сусам (печен)
• 1 малка скилидка чесън
• магданоз
• 1 морков
• 50 гр. варена царевица
• зехтин
• сол
• френски магданоз (за декорация)

Тиквичките се нарязват на дълги тънки ленти, напръскват се с малко зехтин и се печат на ребраст тиган, за да омекнат малко, а след това се оставят да се охладят. И морковите се изпичат по същия начин. Междувременно слагаме изварата в купа и разбъркваме добре с нарязания на ситно чесън,магданоза и сусама. С това пълнежът е готов. Взимаме тиквичка, слагаме на единия край една лъжичка пълнеж, един морков и няколко зърна царевица. Завива се на руло и се украсяват с френски магданоз.
Тази е моята идея, но вие можете да смените пълнежа според вашия вкус. От една тиквичка излизат около 10 рулца.
Цената на предястието зависи от цената на тичкичките, но удоволствието си заслужава и една по-скъпа тичкичка!

Общо: около 1,20лв.