Сладкиш с компот от праскови за следобедно кафе

Определено не е диетичен, но е вкусен и освежителен. Освен това излизат доста парчета.

Който обича сладко във всякакви форми, знае за какво говоря.😁

И така, като ми се завърти в главата тази идея, няма мърдане. Ядеше ми се реване, обаче едно топлоооо...реването ми е тежко за лятото. Преглеждайки рецепти, попаднах на тази: 

• 
   4 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. брашно
• 125гр масло
• 1 ванилия
• плодове от компот (праскови или кайсии) 

Фурната се загрява на 180 градуса. През това време в кръгла тава с диаметър 28см се слага маслото и се разтопява. Отгоре се нареждат плодовете от компота. С миксер се разбиват яйцата и захарта, докато се стопи захарта. Постепенно с лъжица се прибавят и смесените брашно и ванилия, докато сместта се бърка с миксера. Изсипва се върху плодовете и се пече, докато леко поруменее отгоре. Сладкиша се оставя да се охлади в тавата, в която е изпечен. След това се изважда и се сиропира със сока от компота.

Рецептата е от блога [ Аз готвя ], но към днешна дата не се отваря. 

Няколко години имах отпечатно копие на рецептата и нещо не бях въодушевена. Мислех си, че ще излезе нещо лигаво. Изобщо няма да се надуе, защото няма набухвател. Много масло има, малко е сиропа... Сигурно беше грешна рецептата и всеки път се отказвах. 

Не знам и по какъв повод консерва компот от праскови се е намерила в кухнята, но вече беше тук, така че трябваше да се използва. 

Все пак, след повече проби, сладкишът ми е най-вкусен със следните промени:

 80гр. масло вместо 125гр.

Консерва компот над 800гр 

С праскови е по-вкусно, плодовете трябва да са без кожите и трябва да са нарязани на кръгове, за да се събере една консерва в тавата. Ако се не са нарявани плодовете, ще отидат две консерви. 

Течността от компота ми се вижда малко и обикновено правя още толкова захарен сироп. За една тава 28см допълнително слагам една чаша 200мл вода, около 50 гр захар и малко лимонов сок (ако има) в сиропа от компота. След като заври, след малко се образува бяла пяна покрай стените на тенджерката. Като се изгуби пяната, го махам от котлона и с лъжица поливам по малко по повърхността на сладиша, докато попие целия сок. Покривам с фолио и оставям в хладилника да се охлади добре. След това нарязвам на ромбове и е готово. 

По-красиво изглежда обърнат, но обикновено не ми се занимава да го вадя и да го обръщам.  

На снимката върху сладкиша има сладолед Страчатела.😎 

Общо: около 6 лева 

Нямам навик да купувам компоти. А и не съм правила от дете, когато компоти, сладка и всякакви зимнини бяха задължителен репертоар през летните месеци. Още помня, че на един голям буркан отиват 6 лъжици захар, за да е хубаво подсладен после компота, но и човек да не изпада в шок от сладко. 😄

Спомените от детството ме подсетиха как живеехме преди нашите "изостанали" държави да се отворят за западните моди. На пазар се ходеше с текстилни торби или с плетени мрежи, киселото мляко се купуваше в стъклени буркани с алуминиеви капачки, беше наистина кисело и след 3-4 дни в хладилника се вкисваше. Но пък беше задължително за медицински персонал, на работещи във вредни среди или работещи нощен труд. Стъклените бутилки задължително се връщаха в магазина и се рециклираха от фабриките, а не се хвърляха в контейнери. Зимнината беше почти задължително летно занимание. Консерви не се купуваха, освен ако не беше риба с доматен сос или русенско варено. Едната ми баба правеше такова чудо и го слагаше в буркани за зимата. 

Един подобен наш опит беше Пресно кьопоолу.

Сещате се за баснята за мравката и щуреца-музикант, нали? Или ще си приготвиш храна за студените месеци, или ще си седиш гладен. 

Разбира се, в днешно време, когато имаме достъп до храни от цял свят и има всичко в магазините, по-малко от нас искат да отделят от времето си за това. 

В следващите месеци освен рецептите, ще ви покажа и някои от идеите, които дойдоха като резултат от участието ми в проекта "Бъдеще без пласмаса" на Българското съботно-неделно училище "Здравей" в Скопие.